* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та лежа Стоян и боля
цяли ми девекь години.
Майка му ще го попита:
- Синко Стояне, Стояне,
сега са девекь години
откак си легнал в постеля.
Майка не те е питала
що ти е, синко, болестта?
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
я велях да ти не кажа,
ма чунки ми си питала,
я тебе право ще кажа.
Знаеш ли, мале, повниш ли,
га бе, мале ле, сушата,
сушата, мале, кишата,
след киша дойде зла зима,
зла зима, гладна година -
мярата вино - двадесте,
килото жито - за триста,
та ни овцете измряха,
овцете и говедата.
Ние се, мале, събрахме
на една гола поляна -
овчарето с гегите,
говедаре с криваците,
та си се чудом чудехме
кой къде, мале, да вземе.
И ние, мале, решихме
млади хайдукькье да тръгнем.
Забихме гега висока,
висока гега овчарска:
който гегата надрипне
него войвода ще сторим.
Всичките наред рипкаха,
никой не гега надрипна.
Я я, мале ле, надрипнах,
мене войвода туриха.
Вяра и клетва сторихме
когото срещнем, ли стигнем
да го, мале ле, заколим,
сабите да си накървавим,
с кръвта му да се комкаме.
Вървяхме, що повървяхме,
на пъкь си, мале, срещнахме
двамина с мъжко детенце.
Ние се чудом чудехме -
ако майката заколим,
дете сираче остава;
таткото ко заколиме,
майката вдовица ще стане.
Тогава, мале, решихме
детето да заколиме,
сабите да си накървавим,
и така, мале, сторихме.
Като вървяхме, вървяхме
на пътят, мале, срещнахме
голяма сватба болярска,
болярска и чорбаджийска.
Всичките дарба дариха,
дариха и ги служиха,
за мене дарба не стигна,
ни дарба, мале, ни вино.
Дружината ми думаше:
- Стояне, млада войвода,
честити да ти са дарите,
да ти е сладко виното!
Я ми се, мале, наяди,
извадих сабя френгия,
изколих всички сватбаре.
Остана зетят с булката,
та ги с нас си забрахме
низ тъва гора зелена.
Че ги, мале ле, завързах
на две ми млади бучики,
млади бучики близнаци,
с очи да се не гледат,
с ръки да се не стигат,
Я си нататък поведах
моята вярна дружина,
ходихме, хайдутовахме
цяли ми девекь години.
Кога се назъкь върнахме
пак оттам, мале, минахме.
От булката, мале, и зетят
дор две ми хасми израсли,
та си върхове оплели
и бяло грозгье вързали.
Моята вярна дружина
всички беряха, ядяха.
И я, мале ле, посегнах,
посегнах грозгье да скъна -
лоза се нагоре издигна.
Я ми се ядно наяди,
та си сабята извадих,
отсяках лоза винена.
От хасма кърви текнаха,
люта ме глава заболя,
грозна ме треска затресе.
Ся стана девекь години -
нито ми глава минова,
нито ме треска претриса.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
тва бяха, синко, тва бяха
кака ти и калеко ти!
Тие с детенце ходеха,
ходеха да прегостяват
през село, та в друго село.
Синко Стояне, Стояне,
девекь години си лежал,
и още девекь да лежиш,
земята да те не приеме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021