* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лятос и през двете недели,
през целите празници.
Че лежа Стоян, че боля
тъкмо дор девет години,
изгниви девет постелки
и още девет завивки.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
девет години как лежиш,
как лежиш и как болиш,
не съм те, майко, попитвала,
от какво болиш и лежиш?
Стоян майка си думаше:
- Като ме питаш, мамо льо,
правичко да ти разправя.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
след сушата, майко, кишата,
а след кишата - гладното,
ти си се, майко, уплаши,
че няма да ни изхраниш,
че ни, майко, раздаде,
кой овчар, майко, кой козар,
пък мене даде хайдутин,
със чичовите момчета.
Вървяхме, майко, що вървяхме,
минахме поле широко,
наслахме в гора зелена
като се назад повърнахме,
сватба голяма идеше
и те ни, майко, дариха,
и на всички кърпи дадоха,
и с винце ни почерпиха.
За мене, майко, клетника,
сал дара не остана
и вино, мамо, нямаше.
Всички ми се присмяха,
а аз се, майко, много разсърдих,
улових момъка и булката,
у едно ги дърво завързах,
за да не видят и чуват.
Три години, майко, ходихме
и пак се оттам върнахме,
лозичка до дърво поникнала
и черно грозде родила.
А аз си, майко, пресегнах
и си от грозде откъснах,
изведнъж ме глава заболя,
и лоша треска затресе.
Тогаз се майка продума:
- Стояне, мило мамино,
девет години лежа
и още девет да лежиш.
Това беше сестра ти,
сестра ти, най-малката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021