* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна питаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
станало й девет години
как лежиш, синко, как болиш
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, гладна година
и ний се, майко, събрахме
дор седемдесет юнаци,
вярна се клетва заклехме
де кого срещнем да колим.
Като из пътя вървяхме
срещнахме, мамо, сестрата,
сестрата по-голямата
с мъжко дете на ръце.
Аз и детенцето грабнах
и му главата отрязах,
като по-нататък вървяхме
среща ни сватба идеше -
сестрата най-мъничката.
Мене ми, майко, дожаля
главата да й отрежа,
че си ги, майко, хванахме
булката и младоженка
и у две ги дървета вързахме
да гледат, да се не виждат
да думат, да се не чуват.
И какво, майко, да кажа -
с моята вярна дружина
много си жертви правехме.
Мама Стояну продума:
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години си лежал,
и още девет да лежиш...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021