* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
От тежка болест испанска,
че лежи Стоян, че боля
тъкмо ми девет години.
Мама ми Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне
станало е девет години
откак си болен ми легнал,
никой не те е попитвал
и от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
я впрегни, мамо, колата,
че хайде да ме закараш
на манастира да се изповядам.
Мама му кола впряга
и го на колата натоваря,
към манастира тръгнали,
вървели, що вървели,
като са манастира стигнали,
манастира се е затворил,
калугерите онемели.
Стоян си мама думаше:
- Майко ле, стара майно ле,
я обърни кола назад,
че си на колата поседна.
Пред теб ще се изповядам.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата.
подир сушата, мамо, и кишата,
подир кишата и гладното,
ний се събрахме меле ле,
дор седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
сторихме вяра и клетва
де когото срещнем, я стигнем,
главата да му отрежем
с кръвта му да се причестим,
тялото му нафор да вземем
и тогаз мамо, Тодорка
със зетя мамо, Стояна,
със мъжко дете на ръце.
Че ний се чудом чудихме
да си заколим Стояна,
сестра вдовица ще стане,
да си заколим сестрата
дете сираче ще остане
и си детето заклахме
и тогаз мамо, накарахме
сестарта мамо, Тодорка
в гората дърва да събира,
жаловни песни да пее,
пък Стояна мамо, накарахме
буйни огньове да кладе
и с медни кавали да свири.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021