* * *

Хайдушки грях

Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата- кишата,
подир кишата-зла зима,
зла зима, гладна година,
аз имах, мамо, аз имах,
дор двеста овци, се сагмал,
драхме ги, мамо, клахме ги,
сал два ми овна останаха
и тях, мамо, аз заклах,
че ги на купен натрупах,
че ги на супен покачих,
че са високо провикнах,
че са се сбрали, подбрали,
от девет къшли овчари,
овчари, млади кехай.
Един се други питахме
на каква кяра да идем,
на каква кяра, печалба.
Всичките, мамо, решихме,
решихме, каул сторехме,
да станем млади хайдути,
когото срещнем най-напред
на него глава да вземем
саблите да си накървим.
Вървехме, мамо, вървехме,
най-напред кака срещнахме,
кака си, още свако си,
на тях ща глави да вземем.
Че ги далек откарахме,
да гледат, да се не виждат,
да думат, да се не чуват,
че им главите вземахме.
На местата им порасли
дор две ми асми големи,
расли са и порасли са
дорде да двете събрали,
както ми били кака ми,
кака ми още, свако ми,
двамата един за други.
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години
откак си, холан, заболял
и девет още да лежиш,
че що ти да лежиш,
че що ти стори кака ти,
кака ти още свако ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021