* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Стояне мило, мамино,
девет години как лежиш,
как лежиш, мамо, как болееш
не съм те, майко, питала,
от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше, мамо, сушата,
след сушата, кишата,
след кишата, мамо, гладната,
че ти ни, майко, раздаде
кой овчар, майко, кой говедар,
а пък аз, мамо, станах хайдутин,
на хайдутите главатар,
че ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака.
Като си, мамо, тръгнахме
вярна си клетва сторихме,
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем,
саблите да си окървавим.
Минахме гора зелена,
наслахме поле зелено,
сред поле село имаше
и в селото, мамо, сватба
и ние на сватбата отидохме,
булката даром раздава
на всеки му вино налива,
на мен, майко, не стигна
нито ме дарба дариха,
нито ми вино наляха,
че ми се присмя, майко, дружина:
- Стояне, млада войвода,
дай да ти видим дарбата,
сладко ли ти беше виното?
Пък аз се, майко, ядосах,
че си сабята извадих
кат се наляво завъртях
дор се надясно обърнах
всички си сватбари изколих,
само си, майко, оставих
булката и младоженека.
У две дървета привързах
да гледат, да се не видят
да думат, да си не предумат.
От там, майко, тръгнахме
редом по света ходихме,
ходихме и обирахме,
тъкмо ми девет години.
На десетата година
кяровете си деляхме
и се назад върнахме.
Като си, майко, минахме
дето беше булката и младоженека
до две лози израсли,
черно си грозде родили,
пък аз и грозде откъснах,
откъснах, майко, похапнах,
люто ме глава заболя,
върла не треска затресе.
Мама Стоян думаше:
- Девет години как лежиш
и още девет да лежиш
булката беше сестра ти,
сестра ти, най-мъничката,
как я кайдиса, Стояне,
главата да й отрежеш?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021