* * *

Хайдушки грях

- Синко ле, Гьорге, Гьорге ле,
станало й девет години
как лежиш, как лежиш,
как болиш, аз не съм те попитвала
от какво ти й болестта.
- Ти нали знайш, майко ле,
когато беше сушата,
настанаха гладни години.
Ний се събрахме
с деветдесет и девет юнака
и вярна си клетва дадохме
де кого видим и срещнем
главата ще му отрежем,
кръвта му ще изпием,
бяло му месо ще изядем.
Вървяхме, мамо, що вървяхме
срещнахме сестрата и зетя,
и с мъжко детенце на ръка,
и се чудихме, мамо, маяхме
кого да заколим.
Да заколим майка му,
зетят вдовец ще остане,
детенци сираче.
Да си заколим баща му,
булката пътят не знай.
И ний, майко, решихме
да заколим детето.
И накарахме майка му и баща му,
хайдушки огън да накладат
детето да опечем и изядем.
Накарахме майка му песен да запей.
Не си е, майко, запяла,
ами си й жално заплакала
и на детенце думала:
- Печи се, печи, Иванчо,
девет години деца съм нямала
и толкоз баби обикаляла,
докат' съм тебе имала,
и пак вуйчо ти те опече,
опече и те изяде.
Кът рекъл туй на майка си,
майка му го проклела:
- Девет години как лежиш,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021