* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
веч стана девет години
кат лежиш, сино, та болиш,
не съм те, сино, питала
от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Знайш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата,
че след сушата кишата
седемтях гладни години,
ти беше клета вдовица,
ний бяхме, мамо, сираци,
че аз си станах хайдутин,
кога с дружина тръгнахме
вяра и клетва сторихме,
когото стигнем и срещнем
главата да му отрежем
сабята да накървавим.
Стигнахме, мамо, срещнахме
моята сестра Еленка,
със мъжко дете на ръце
у нас на гости идеше
много си, мамо, мислихме
да заколим детето,
майката много ще плаче,
да заколим майката,
дете без майка не може.
Ние ги двама заклахме.
И от там, мамо, тръгнахме,
по пътя, мамо, срещнахме
една ми сватба голяма,
булката служба слонеше
до мене служба не стигна,
булката дарби дареше
до мене дарба не стигна.
Дружина ми се подсмяха:
- Стояне, ти наш войвода,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбата.
Аз се много ядосах.
Таги си сабя извадих,
като я, мамо, развъртях
наляво, още надясно,
та ги всичките изколих.
Само си, мамо, оставих
булката и младоженеца;
та че ги двама заведох
в тая гора зелена,
та че ги двама завързах
за два ми бука високи -
да гледат, да се не видят.
И от там, мамо, тръгнахме
ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
Кога в десета година
дарове си разделихме
и си се назад върнахме
през това място заминах,
отбих се само да видя
какво е, мамо, станало
със булката и младоженека.
Булката лоза станала,
а зетя явор израснал,
впила се лоза в явор,
впила се и грозде вързала.
Посегнах грозде да откъсна,
лоза се вдигна нагоре,
ази се, мамо, разсърдих,
че си лозата отсякох.
Кога лозата отсякох
черни кърви потекоха
и кога рекох да тръгна
силна ме глава заболя
и люта треска затресе.
От тогаз, мамо, досега
не мога глава да вдигна.
Мама Стояно думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш
грехове да си изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021