* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
че лежал Стоян, че болял
тъкмо ми девет години.
На мама му се додея -
ставане, вода даване,
на топла пита месене.
Мама Стоян думаше:
- Какво си сторил, направил,
ни умираш синко, ни оздравяваш?!
Стоян мама си думаше:
- Я впрегни руси биволи
и в манастир ме закарай.
Да казвам, мамо, да казвам,
моите тежки грехове.
В манастир като отиват,
вратите се затвориха,
калугерите онемяха
и поповете оглушаха.
Като се назад връщаха
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле круша голяма.
Стоян мама си думаше:
- Я поспри, мамо, биволи,
крушата ще е манастира,
ти ще си изповедникът.
Помниш ли, мамо, знаеш ли
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата, зла зима,
зла зима, мамо, зазимих
петстотин овце и кози.
Храних ги, мамо, гледах ги,
до сред ги зима изхраних,
до среди-зима, до Ивановден.
Че ми се свърши зяхире,
ечемика се привърши,
че почна стадо да мре.
Нито ги, мамо, деряхме,
нито ги, мамо, ровехме.
Най ги на куп правихме
и аз на купа седнах
със тънка свирка засвирих.
Чудех се, мамо, маях се
какъв занаят да хвана
най-после, мамо, решихме,
хайдутлук да правим.
Вярна си клетва сторихме.
Де кого срещнем най-напред,
с кръвта му ще се причестим,
с тяло му нафор ще вземем.
Кога надолу погледнах,
кака и бате двамата,
на гости, мамо, идеха;
с очи й викам: "Върни се!",
с уста й викам: "Ела тук!"
Чудих се, мамо, маях се,
ако кака заколим,
бате млад вдовец ще остане,
ако батя заколим,
кака вдовица ще остане,
Пък аз вдовица най-мразя.
Кога я в пътя аз срещна,
добра й среща не казвам,
нито да каже й отвръщам.
Че си при кака отидох,
и си на кака продумах:
- Я си дай, како, детето,
детето е на вуйчо кръстено,
вуйчо му да го погледне,
със сабя да го помилва.
Тогаз майка му извика:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш, да лежиш,
да не умираш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021