* * *

Хайдушки грях

Разболя се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Лежал е Стоян, болял е
цели ми девет години.
Че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, синко, болееш.
Не съм те, майка, питала,
от какво ти е болестта?
Стоян майци си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
правичко да ти обадя,
без да те, мамо, излъжа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
зла зима, гладна година.
Че ти ни, мамо, разпрати
кой овчар, кой говедар.
А аз, мамо, отидох,
на хайдутите главатар.
А че се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
а че се вярно заклехме
на Великия четвъртък, -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
клетвата да си изпълним!
Като през гора вървяхме,
сред гора, мамо, срещнахме,
една ми сватба голяма.
Булката с дари дарява,
зетя със вино черпеше.
За мене дари не стигна,
за мене вино нямаше.
А, че се, мамо, разсърдих,
всички сватбари изклахме
само си, мамо, оставихме,
булката с младоженека.
Навътре ги в гора заведох
за две ги дървета завързах,
да гледат, да се не виждат,
да думат да се не чуват.
Тогаз си, мамо, тръгнахме
из тая гора зелена,
ходихме, хайдутувахме,
цели ми девет години.
Като се назад връщахме,
аз си, мамо, преминах
през тая гора зелена,
да видя какво е станало
с булката и младоженека.
Там дето бяха вързани,
дор две са лози израсли,
върховете са си оплели
черно са грозде родили.
И аз, мамо, пресегнах
черно си грозде откъснах,
откъснах мамо, похапнах.
Люта ме глава заболя,
по-люта треска затресе.
Мама Стояне пак дума:
- Стояне, синко Стояне
девет години да лежиш
и още девет да лежиш.
Булката беше сестра ти,
сестра ти, най-мъничката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021