* * *

Хайдушки грях

Разболя се Стоян харамия,
разболя се до девет години;
та си стана Стоян харамие,
та ми оди по гора зелена;
та ми собра до малка дружина,
та ми ходет по гора хайдуци.
Та заминет на село Саждево,
отговори Стоян харамия:
- Чуете ли, верна дружино,
кой кье иде на Великден,
на Великден во село Саждево,
да ми вземе хлебец за нафора,
и да вземе винце за хомба.
Па си стана Стоян харамия,
остави ги Саждевска Планина,
та отиде во село Саждево
на Великден, на добър ден,
още рано света църква беше.
Яко зъл бе Стоян харамия:
заключи го до новата църква,
запалило до всичкото село:
малки деца под калъч ги кладе,
стари люде космето ми пържи.
Пак си взема хлебец за нафора,
и ми вземе винце за комка,
та однесе Саждевска Планина.
Собрало е на негова дружина,
повърнат се по друмове;
пресрещнаха силна сватба.
Бог да бие Стоян харамия,
що загуби сватовето;
и ми фати невестата,
и ми върза малка зета,
малка зета за буката,
я невеста за леската.
Па замина Стоян харамие,
и ме ходи три месеца време,
ред е дошло и оттам да замине,
де ми виде до млада невеста -
станала е тая бела лоза,
родила е това бело грозде.
И ми виде това малко зетче,
станало е ябълка цървена.
Никой ми е емиш не накусило,
Стоян яде това бело грозде,
и ми яде цървена ябълка;
до тога ми хайдутлук остави....

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021