* * *

Хайдушки грях

Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога съм, мамо, аз ходел,
по Беленската воденица,
с кола брашно да меля,
смлях го, мамо ма, и се върнах,
замръкнах, мамо, осъмнах,
в Русалските гробища,
между два нови гроба,
двата с алени байраци.
Чудех се, мамо, маях се -
дали са, мамо, два брата,
два брата, два близнака.
Или са две сестри,
две сестри, две близначки.
Че станах, мамо, разкопах
разкопах, мамо, първи гроб.
В първи гроб, мамо, лежеше
една мома, една годеница,
пръстена на пръста й,
гривните на ръцете й.
Разкопах, мамо, втори гроб,
втори гроб, мамо, лежеше
един момък, мамо, годеник.
Пръстена на ръката му,
китката на калпака му.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
булката е, мама, кака ти,
младоженеца - свако ти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021