* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
че лежа Стоян, че болял
цели ми девет години,
девет постелки изгноил
и девет ми пъстри възглавници.
Че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне
станоло е девет години
как лежиш, синко, как болиш
не съм те, майка, питала
от какво ти е болестта.
Стоян мамо си думаше:
- Мамо мо, старо, мамо мо,
на тебе да се изповядвам
за моите тежки грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
га беше, мамо, кишата,
подир кишата и сушата,
га беше зла зима
зла зима, гладна година,
че ни овцете измряха
и ни кучетата избесняха.
Тогаз се, мамо, събрахме
от девет къшли овчари
и от десетата говедари.
Кой знае коса да коси
кой знае жътва да жъне,
а аз нищо не зная.
Решихме хайдутлък да правим,
че тя е кяра най-лесна
най-лесна, най-печаловна.
мене за войвода избраха,
че ний се само заклехме
на пръв Велики четвъртък
срещу Разпетия петък.
Най-напред когото срещнем
да му главата отрежем
да си сабите накървим
да ни са хванат клетвите.
Тогаз си, мамо, тръгнахме
из тази гора зелена,
като по пътя вървяхме
сред пътя, мамо, срещнахме
кака си, мамо, и свако си
с мъжка рожба на ръце.
Чудих се мамо, маех се
какво да правя да сторя
като си кретва дадохме
най-напред когото срещнем
главата да му отрежем.
Свако си ако заколим
кака вдовица остава,
кака си ако заколя
дете сираче остава.
Най-после решихме
детето да заколим,
че те без него ще могат
и друго може да имат.
Че си детето заклахме
саблите накървихме,
буен си огън накладохме
дете на шиш турихме
и си детето опекохме.
Кака си, мамо, накарах
песен да пей,
свако си, мамо, накарах
с кавал да ми посвири.
От там си, мамо, тръгнахме
през тази гора зелена,
сред гора сватба срещнахме
булката вино залива
и още дарба дарява.
На всички дърба дарила
и на всички вино заляла.
До мене вино не стигна
нито пък дарба остана.
Оттам си, мамо, тръгнахме
другари ми са присмяха:
Стояне наша войводо,
дай да ти видим дарбата,
сладко ли беше виното.
Нали се много разсърдих
и се много разгневих,
че се назад повърнах,
всички сватбари посякох
булката и младоженека оставих.
Че ги в гората отведох
на два ги бука завързах
на два бука близнака.
С очи да се поглеждат
с ръце да се не стигат.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години
през десетата пак оттам минахме.
Аз се от пътя отбих
да видя какво станало
с тези двама млади.
Две са лози изникнали
върховете им са сплели
бяло са грозде създали.
Всички другари грозде кусаха,
аз като, мамо, посегнах
лози са горе повдигат,
не можах грозде да откъсна.
Извадих сабя тънена
и си лозите отсякох
от лози кръви тръгнаха.
За тези тежки грехове
аз лежа, мамо, боля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021