* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Стоян
от тежка болест безцярна.
Че легна Стоян, че боля
цели ми девет години.
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
девет години минава
как лежиш болен сино,
не съм те, мале, питала
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховен?
Тогава си Стоян продума:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш - да кажа:
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата
онези гладни години?
Ние се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
а че се вярно заклехме
на Великия четвъртък -
де ще кого стигнеме
главата ще му отрежем.
Като си, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
навлехме в гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
зета си, мамо, и сестра си,
сестра си, сестра Стояна.
Мъжко си дете носела.
Ние се много чудихме -
ако заколим зетя си,
сестра вдовица ще остане,
ако заколим сестра си,
дете сираче ще остане.
Най-сетне, мамо, решихме
детето да си заколим.
аз си взех детето,
че си извадих ножа си,
че му главата отрязах.
От там си, мамо, тръгнахме,
срещнахме сватба голяма.
Че си сватбата запряхме,
че си булката викнахме,
булката и младоженеца.
Че ги в гора уведохме,
на два ги бука вързахме -
с очи да се поглеждат,
с ръка да се не стигат.
От там си, мамо, тръгнахме,
ходихме девет години
и пак се назад върнахме
и край борове минахме.
До борове две лози,
върховете си изплели
и бяло грозде издали.
Аз се пресегнах да откъсна,
лоза се горе издигна.
Аз се много разсърдих,
че извадих, мамо, ножа си,
че си лозата пресекох.
От лозата кръв протече,
тогаз ме глава заболя,
по-люта треска отресе.
Стояновата майчица
до земя сълзи пророни
и на Стояна продума:
- Девет години лежиш,
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021