* * *

Хайдушки грях

Събрали се четирийсе побратима
пред Великден, петък, събота,
голема съдба решиха -
кой къде срещнат и стигнат,
всекиго глава да режат!
- Тръгнахме, мамо, шетахме,
минахме девет планини,
десето - поле широко,
срещнахме, мамо, сватове.
Нели сме съдба решили
и них ги, мамо, изклахме;
остихме, мамо, остихме
булката и младоженеца.
И них ги, мамо, закарахме
във една гора зелена,
избрахме, мамо, две буки,
две буки, мамо, близнака,
тамо ги, мамо, вързахме -
сос очи да се гледаха,
сос ръце да се не стигнат.
Ходихме, мамо, шетахме,
очини девет години,
тогай се назад повърнах.
Аз реших оттам да мина -
е глее лоза никнало,
породило бело грозгье.
Посегнах грозгье да скъсам -
лоза се вишом издигна,
на връха се е завила.
Азе се, мамо, насръдих,
изкарах ножче от пояс,
отрезах, мамо, лозата.
Не потече, мамо, водица,
потекле църни кървове,
мене ме глава заболе.
Майка на Стоян говори:
- Стояне, сино Стояне,
девет години как шеташ
и девет болен да лежиш.
Това е, Стояне, сестра ти,
сестра ти, Стояне, зета ти.
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
нели сме клетва сложили,
кой къде стигнем и срещнем -
всекиго глава да режем...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021