|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнали ми са, тръгнали
Стефан и Добри двамата
да ходят, да хайдутуват.
Ходили, хайдутували,
не можали да спечелят,
да си сабитя намърсят,
намърсят и ги накървавят,
голям са каул свързали,
когото срещнат да стигнат,
да си сабята намърсят.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стъпали поле широко,
срещнали, холан, стигнали,
свака си, холан, кака си,
един се друг питаха:
- Ний да заколим свака ни,
кака вдовичка ще остане,
ний да заколим кака ни,
свако ни вдовец ще остане,
ха да заколим детето,
детето, дели Иванча,
тий ще си друго направят.
Като Иванча заклали,
голям си огън наклали
и голям ръжен отсекли,
Иванча на ръжен нанизали
и тогаз си сабите намърсили.
Горица, Поморийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|