* * *

Хайдушки грях

Ей, Стояне, Стояне, харамийо!
Сега лежи болен Стоян харамия,
девет годин лежи, ни умира, ни станува.
На майка му се додеяло.
Вдигаеки, слагаеки.
На нея се е додеяло от
вдигане, от слагане.
Майка му вели ем говори:
- Казвай си сине греховете
и айрето.
Стоян и вели ем говори:
- Мале, мила, мале, греховете са много,
хаире нема.
Кога бяхме млади харамии,
спаднахме долу в полето.
Там найдохме доста китни сватове
всички рекоха да не ги губим.
Аз заповядах да ги изгубим.
Защото беше млада, млада младожена
него го под път заклахме.
Защото беше младата невеста
нея и над път я заклахме.
Защото беше китно деверче
и него заклахме.
Защото беше китна зълва
нея залюбихме.
Та станахме, мале, та отидохме
горе в планината.
Там найдохме три гърли
се младо младище.
Една търла само млади агненца
Друга търла само млади теленца.
Трета търла се млади жребенца.
Та ги, мале, запалихме.
Всички рекоха да не ги палим.
Аз заповядах да ги запалим.
Кога беше мале къде пладнина,
кога дойдоха векли овци,
като блеят синьо небе и хапят.
Кога беше мале, къде икиндия,
кога дойдоха сиви крави
като реват синьо небе цапат.
Кога беше мале къде мракът
дойдоха сиви кобили,
като трагат земята, тресе се.
Зъби им, мале, звезди греят.
- Стояне, сине, Стояне,
девет години ти лежиш
още триж-девет години
да лежиш и пак душа да не излезе.
Защото беше млада младожена,
това беше твоят милен брат.
Защото беше младата невеста,
това беше твоята милна снаха.
Защото беше китно деверче,
това беше твоя милен по-малък брат.
Защото беше китна зълва,
това беше твоята милна сестра.
Защото бяха до три гърли,
това бяха бащините ти гърли.
И се па върнахме долу в полето
където заклахме до сто китни сватове.
Където заклахме младата младожена,
там изникнало вишно борче.
Където заклахме младата невеста,
там изникнала бела лоза.
където заклахме китно деверче,
там назрели до три студени кладенци.
- Стояне сине, Стояне,
девет години лежиш,
още девет постели да скинеш,
девет покроа да скинеш и пак
душа да не ти излезе.
Пред кости трева зелена
да никне и пак душа да не ти излезе.
В трева зелена змий да лазят
и па душа да не ти излезе.
Мори, веро, пуста клетва
как е майка клела така се и свършило.
През кости трева никнела
и па душа не излезнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021