* * *

Хайдушки грях

Чернева мама думаше:
- Черньо ле, мама, Черньо ле
станали са девет години,
как лежиш, мама, как боледуваш,
не умираш, не оздравяваш,
не съм те, мама, питала,
от какво са ти болките.
Черньо мама си думаше:
- Мамо ле, стара майко,
като ме питаш, ще ти кажа,
ще ти кажа, няма да те лъжа.
Кога на война отивахме,
от среща ни иде една сватба,
не ни с вино поканиха,
нито с върла ракия
и мен ми се другари присмяха:
- Черньо ле, черна гидия,
не ни сватбари поканиха,
нито с вино червено,
нито с върла ракия.
И мен ме, мамо, доядя,
доядя, мамо, догневя,
че аз се назад повърнах,
че си сватбата насякох,
сам булката и зетя оставих,
и тях ги, мамо, поведох,
че търсих, мамо, че търсих,
едно ми дърво - два брата,
както го, мамо, търсих
и тъй го, мамо, намерих.
У единия брат завързах булката,
а у другия - зетя.
Ходихме, мамо, ходихме,
цели ми девет години.
Като се назад връщахме
в десетата година,
мене ми дойде на ума,
да ида, мамо, да ида,
да ида, да ги видя,
какво са станали.
Като, мамо, отидох,
какво, мамо, да видиш -
на прах са пепел станали,
две тънки пръчици изникнали,
две тънки пръчки лозови,
една се у друга залепила
и черно са грозде сторили.
И аз, мамо, и аз
едно си зрънце откъснах,
както го, мамо, хапнах,
не можах да го преглътна.
И оттогаз, мамо, досега,
станали девет години,
как лежа, мамо, как бола,
не умирам, не оздравявам.
Като чула мама му
и на Черньо думаше:
- Черньо ле, мама, Черньо ле,
такава ли ти е била работата,
девет години ти лежа,
девет постелки ти изгни,
девет възглавници съдра
и още девет да лежиш,
още девет постелки да изгниеш,
и девет възглавници да съдереш,
и в десетите да умреш.
Както мама му казала
и тъй го Черньо стигнало.
Девет постелки изгнил,
девет възглавници съдрал,
и в десетите умрял.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021