* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се й млад Стоян
та лежал девет години.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне
девет години станаха
как лежиш, не оздравяваш.
От що бе, синко, таз болест,
та й се лек не намери.
Стоян мами си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли
когато падна зла зима,
та ни стадото измори.
Тогаз ми жалба попадна,
и аз си пушка намерих,
отидох в гори зелени,
събрах си верна дружина,
до седемдесет юнака.
Щом из гората тръгнахме,
люта се клетва заклехме
де кого срещнем да колим,
да колим и да обираме.
Щом из гората като поехме,
тежка се сватба зададе
и всички юнаци дариха,
за мене дари не стигна,
всички с вино черпиха,
за мене вино се свърши.
Тогаз се, мамо, разсърдих,
всички сватбари изклахме,
само булката и зетя,
тях си двамата ний взехме,
назад им ръце вързахме
за едно дърво буково,
та да се чуват, майко ле,
но да не се виждат никога.
Ходихме, мамо, ходихме,
не много още, ни малко,
когато пак там минахме
две лози бяха израсли
и грозде бяха завързали.
Посегнах аз да си откъсна,
лозите се високо вдигнаха.
Мама Стояну продума:
- Стояне, синко Стояне,
лежал си девет години,
и още девет да лежиш,
тоз грях ти няма да изплатиш -
булката, синко, сестра ти,
а зетя, синко, свако ти,
сватбата беше нашата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021