* * *

Хайдушки грях

Йоване, Кара-Богдане!
Пил Йован, пил Кара-Богдан
на войводово коляно,
пил вино, пил медовино
и върла бяла ракия.
Я войводица го питаше:
- Иване, Кара-Богдане,
откак те питам да кажеш,
право ми кажи - не лъжи!
Откак си тръгнал с хайдути,
хайдутлук да хайдутуваш,
колко си майки разплакал,
колко си бащи разжалил
и колко рала опустял,
и колко пусти копраля?
Йован войводици думаше:
- Бульо ле, войводице ле,
откак ме питаш, ще кажа.
Девет съм майки разплакал
и девет бащи разжалил,
и девет пусти копраля,
та че сме, бульо ле, тръгнали,
кой низ път, кой низ пътека.
На Великия четвъртък
вяра и клетва стурихме,
когото стигнем и срещнем,
жив да го не оставеме,
който си сабя накърви,
той ще войвода да бъде.
Та че, бульо ле, тръгнахме,
срещба си срещнах сестра си,
сестра си, бяла Тодора,
и зет си, гьозел Никола.
Тия детенце носеха,
детенце носеха,
детенце, малко момченце,
той на вуйчо си е кръстено -
Йованчо Кара-Богданчо.
Тия на гости ходиха,
на гости и на поврътки.
Аз им обвзех детето,
та че накарах татко му
в гората дърва да сече,
майка му огън да кладе.
Аз му главата отрягах,
че го на огън припеках.
та че накарах татко му,
татко му с кавал да свири,
майка му песня да пее.
Татко му с кавал свиреше,
майка му песня пееше:
"Йованчо Кара-Богданчо,
да не дочака майка ти,
у майкини си да иде
на гости и на поврътки."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021