* * *

Хайдушки грях

Посубрал Стоян дружина,
дружина вярна, сговорна,
дур седемдесет юнака.
Сторили вяра и клетва:
"Кого да стигнем и срещнем,
жив да го не оставяме."
Минали поле широко,
набили гора зелена,
сред гора сватба срещнали.
Кума им, като ги видя,
та отвзе жълта бъклица,
та наред с вино слугува.
До Стоян вино не стигна.
Дарба ги наред дарува -
по аршин сукно халено.
До Стоян дарба не стигна.
Дружина му се насмяла:
- Стояне, млада войводо,
сладко ле, беше виното
от кумовата бъклица,
тънка ли беше дарбата,
дето те кума дарува?
Стоян се люто разсърди,
та на кончето възседна,
та си сватбата дустигна.
Най-напреж кума посече,
я наподире сватове.
Току остана, остана
булката и годилника.
И той ги, холан, заведе
до едно дърво елхово,
назад им ръци привърза,
да се с очите не гледат,
да се с ръцете не стигат.
Та тръгна да хайдутува
тамън ми девет години.
На десетата година
на ум ми дойде, мале ле,
да идам да ги обида.
Дето булката вързахме -
червен трендафил израснал,
дето юнако вързахме,
жълта лоза изникнало,
черно грозде вързало.
Постоях, мамо, помислих,
дали да скъсам да хапнам.
Та скъсах, мамо, та хапнах,
клета ме глава заболя,
та ме в сърцето удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021