* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
разболял, та се разлежал,
та лежал мало и млого,
тамън ми девет години.
Майка Стояном думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
станало девет години,
като си легнал в постеля,
не те съм сино, питала,
да не си нещо прегрешил?
Стоян си майци думаше:
- Колкум ме питаш, ти кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бях малък, мъничък,
малък, мъничък и глупав,
та ме в гърците цанихте,
в гърците ярманолците;
поседях мало, не млого,
тамън ми девет години.
На десетата година
на ум ми дойде, мале ле,
за в село, мамо, за тебе.
Аз тръгнах, мамо, да дойда,
тамън над село наближих,
над село, над махалата,
тъмна мъгла припаднала,
та си пътища побърках,
та във гробища отидох.
Там найдох, мамо, там найдох
дур два гроба скорошни,
скорошни, скоро гробени.
Ази, мале ле, постоях,
постоях, та ги погледах,
погледах, та се почудих,
какви са тия два гроба,
два гроба, мамо, скорошни;
дали са братец и сестра,
али са двама главени,
али са два младоженци.
Аз единия разгробих,
там лежи, мамо, там лежи,
там лежи юнак с калпак,
със ален пояс опасан
и другия, мамо, разгробих,
там лежи, мамо, там лежи,
там лежи мома с дюлбен
и със китки накичена.
Ази се, мамо, наведах,
наведах и я целунах.
Върла ме трага удари,
люта ме глава заболя,
тамън, мамо, отстъпих,
ясна се зора зазори,
чутни се гласи зачули...
Отдолу идат две жени,
две жени с черни чумбери,
едната, мале ле, плачеше,
плачеше и нареждаше:
"Тодоре и ти, Тодоро,
мили майчини близнаци,
който ви, мале, разгроби,
разгроби, та ви раздели,
тъй него Господ да дели -
черни му очи в главата,
тънки му вежди гайтани -
девет години да лежи,
девет постели да изгният
и девет пъстри главници."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021