* * *

Хайдушки грях

Майка Стояном думаше:
- Сино ле, а-бре, Стояне,
от като с хайдути си тръгнал,
с хайдути да хайдутуваш,
не те съм, сино, питала -
колко си бащи разжалил?
Стоян си майци думаше:
- Мале ле, мила, мале ле,
ние се, мале, събрахме,
на Великия четвъртък
седемдесет юнака,
та ни войвода задумала -
когото стигнем и срещнем,
жив да го не оставяме!
Ние се, мамо, пръснахме,
кой в път, мамо, кой в друм,
па аз, мале ле, в пътеки.
На пътя стигнах юначе,
аз му, мамо, говоре:
"Майни се, лудо, от пътя!"
Той се от пътя не махна,
ами се, мамо, обърна,
обърна, та ме погледна,
погледна и се понасмя.
Аз се от конче наведох,
бяла му шия закърших -
та му главата отрягах...
Той си при булче ходеше
и й армаган носеше
мумия и памуклия,
за бяла булка - бял дюлбен.
Майка Стояном думаше:
- Сино ле, а-бре, Стояне,
тва беше, сино, братец ти -
той си при булка ходеше
и й армаган носеше!...
Та да даде Господ, сино ле,
девет години да лежиш,
през пръстен да се провираш,
на игли да се подпираш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021