* * *

Хайдушки грях

- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бях малък мъничък,
като ме, мамо, цанихти
в гръцити, ярмалиити?
Послужих мало ни много,
послужих девет години,
заскочах, мамо, за село,
за село и за седянки,
седянки и за билянки.
Тръгнах, мамо, да си дойда,
повървях мало ни много;
до среди пътя отидох,
темна е мъгла паднала,
та си пътища избръках,
та отидох на гробища.
Там найдох, мамо, там найдох
доре два гроба скорошни,
скорошни, мамо, вчерашни,
постоях, мамо, погледах,
разгробих, мамо, единия -
там лежи, мамо, млад юнак,
млад юнак със черен калпак,
постоях та попогледах.
Разгробих и другия гроб -
там лежи млада девойка,
със босилек накичена,
постоях, та я погледах,
се наведох, та я целунах,
тежка ме трапа удари,
люта ме глава заболя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021