* * *

Хайдушки грях

Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
девет години лежиш,
девет постелки съдираш
и девет пъстри възглаве,
да не си ми нещо греховен?
Димитър майка си продума:
- Майко ле, мила майно ле,
когато бяхме мънички,
когито беше сушата,
сушата, та па кишата,
па след кишата, гладното,
ти се, майко, уплаши,
че не мож да ни изхраниш,
та на разглави овчари,
овчари, мамо, козари.
Ние със Стояна чичов бяхме,
запалихме, мамо, кошарки,
кошарки пълни с агънца,
с агънца, мамо, яренца,
кошарки, мамо, горяха,
яренца и агънца врещяха,
ек се й чуло до в синьо небе...
Като са Димитър изказа
и се със душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021