* * *

Хайдушки грях

- Стояне, синко Стояне,
девет години ще стане,
кат лежиш, майка, кат болиш,
ни умирваш, ни оздрайваш,
какво си, майко, сгрешил?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когат беше, мамо, сушата,
подир сушата, кишата,
подир кишата, черния глад,
ти беше клета вдовица
с дребни, мамо, дечица,
и аз бях, мамо, по голям,
по-голям и по-кадърен
и ний се, мамо, събрахме,
с хайдути се събрахме
на първи Велики четвъртък
и сме се клетва заклели -
най-напред когито срещнем,
него ще си заколим,
с кръвта му ще се причестим,
от тяло нафор ще вземем.
Най-напред, мамо, срещнахме
кака и батя срещнахме
с малко дете на ръце,
да заколим батя не може,
ако кака закорим,
батко вдовец ще остани,
най-подир, мамо, решихме
детенце да си заоколим.
Бащата дърва събира,
майка му огън кладеше
и си детето опекли
и нафор от него взели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021