* * *

Хайдушки грях

Събрали ми се дружина,
дружина млади хайдуци,
на това поле широко,
под това дърво високо,
та па си слетва давали:
който си напред поболи,
него да носят дружина
до девет годин на рамо
и до три годин на ръце.
Ходили, що са ходили,
па се поболил млад Стоян,
та го носили дружина
до девет годин на рамо
и до три годин на ръце,
па на дружина дотегна.
А Стоян си им говори:
- Море дружина, дружина,
да ме носите, носите
до наше село Кунино,
на наша нива голема,
под това дърво високо,
до тоя студен кладенец,
тамо да ме оставите:
мама че дойде да треби,
да треби нива голема,
ега ме мене намери.
И дружина го занели.
Като си дошла майкя му,
Стояна с душа намери
и си го дома закара,
и си му леки затражи.
Съде го майкя карала,
нигде му леки не найде.
Прочул се нови манастир
и там го майкя закара:
сам се манастир затвори
и отнетре се заключи!
И ми го назад върнала,
па си сина говори:
- Сине Стояне, Стояне,
дали си много греховен?
- Греховен, мале, та много:
кога си ходих с хайдути,
я им бех, мале, войвода.
Като тръгнахме с дружина
през тая гора зелена,
найдохме нова поята;
всичките миром минаха,
а я си миром не минах,
нало запалих поята,
та агънца си бляаха
и яренца си врещяха,
та се до Бога чуваше.
На Бог се жалба нажали:
саздаде ситна росица
и си агънца угаси.
Минахме гора зелена,
настахме поле широко,
найдохме до три гробища:
живи са у-зем копали
от тия черни татари.
Дружина мирно минаха,
а я си мирно не минах,
на си разкопах един гроб,
у него-младо момченце!
Като го, майко, разкопах,
Оно ме на крака дочека
и вана да ми се моли:
- Недей ме, братко, погубвай,
че сме живи копали
от тия черни татари!
А я му хатър не гледах,
нел му главата отсекох,
ка си разкопах двеки гроб,
у него-млада невеста!
И тя ме на крака дочека,
и ми се милно молеше:
- Недей ме, брайно, погубвай
А я ю хатър не гледах,
нел ю главата отсекох.
Ка си разкопах трети гроб -
у него-млада девокья.!
И тя ме на крак дочека,
и ми се жално замоли:
- Недей ме, брайно, погубвай
А я ю хатър не гледах,
и ной главата отсекох.
А макя си му говори:
- Синко Стояне, Стояне,
щото е било момченце,
това е било братченце!
Щото е било девокья,
това е твоя сестрица!
Щото е било невеста,
това е твоя снашица!
а Стоян си ю говори:
- Като си това направих,
дойдох си, майко, у село,
у чича, майко, на конак.
Чича си деца немаше:
едно детенце имаше,
едно детенце Първанчо.
Я си на чича подекнах
детенце да ме заколье
от дете месо да ядем!
Чича си ножа остреше
и дребни сълзи ронеше.
Стрина си по двор ходеше
и руса коса скубеше,
и тънки гласи пускаше,
та се до Бога чуеше.
Чича си дете викаше:
- Стани ми, дете Първончо,
на комка да те водиме!
И дете рипна низ одър,
на радо сърце, весело.
Чича го вана за ръка,
та го у двори изведе,
па вана дете да коле.
Детенце под нож говори:
- По-скоро, тате, по-скоро,
по-скоро режи със ножо,
та ми главата отрежи,
че ми са уста спукаха!
Чича си закла детенце
и го на ръжен набоде,
Стрина си огън накладе,
па хвана дете да пече.
Дете от ръжен говори:
- Топи ме, майко, със вода,
че ми се мишки спукаха!" -
Майкя Стояна проклела:
- Синко Стояне, Стояне,
лежал си девет години,
да още девет да лежиш!
Ни да те земня прибере,
ни да те Господ прибере!
Орлите да те изяда,
гаргите да те разнеса,
жив да се връззем разсипеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021