* * *

Хайдушки грях

Заболял Стоян, залежал,
лежал е Стоян, лежал е
цели ми девет години,
скапал е Стоян, скапал е
цели ми девет постелки,
девет шарени възглавници.
Майка му вели-говори:
- Стояне, синко Стояне,
казвай, синко, грехове,
казвай, синко, хайде!
- Грехове, мале, та много,
хайде, мале, са малко.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
кога бяхме луди млади,
харамии, аджамии?
Ходихме, мале, ходихме,
ходихме в гора зелена,
срещнахме, мале, кошара,
кошара, пълна с овци.
Запалихме кошарата.
Кога агненца блееха,
листа на гора жълтееха,
кога ярища врещяха,
листа на гора падаха.
Ходихме, мале, ходихме,
в едно село, в една къща,
къщата пълна с хора,
не са били чужди хора -
девет сестри и едно братче,
едно братче Костадинчо.
Хванахме го, вързахме го,
накарахме неговите,
неговите девет сестри
да съберат всички съчки,
да нажежат гореща фурна,
сложихме го във фурната,
накарахме неговите,
неговите девет сестри
да запаят, да заиграяр.
Запели, заиграли:
- Мило братче Костадинчо,
дали сме ти се нарадвали!
А майка му му думала:
- Стояне, синко Стояне,
лежал си девет години,
да лежиш още до девет,
скапал си девет възглавници,
още девет да скапеш,
костите да ти се разнижат,
всяка коска башка - башка,
през коса трева да никне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021