|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
станало й, мама, девет години
се лежиш и все си болиш?
Не съм те, мама, питала,
питала, изповядала,
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховет?
Стоян мама си продума:
- Греховет, мамо, ги много.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
на сладкишът гладнуту.
Пък ний си бяхме дружинка
че ти ни, мамо, представи,
кой овчар, кой говедар,
пък мен ме, майко, даде
на хайдутите главатар.
Кога си с хайдути тръгнахме,
вяра и клетва дадохме -
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем.
Кога си из път вървяхме
сестрата Радка срещнахме
с мъжко дете Иванчо.
Че си, майко, помислих,
сестрата да си заколя,
дете сираче ще остане.
Най си, майко, помислих
детето да си заколя.
Пък Радка да вика и да пей,
сестрата да вика и да пей,
че е жива останала.
Затуй съм, мамо, много греховет
и от туй си лежа
да боля девет години.
Гарван, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|