* * *

Хайдушки грях

Мама Стояни думаше:
- Стени, сине, Стояни,
девет години станаха
как лежиш, синко, как болиш (2).
Не съм те, синко, питала,
от какво лежиш да болиш,
от какво ти е болестта.
Стоян мам си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
след сушата кишата
и след кишата гладното.
Пък ти си, мамо, остана,
остана млада вдовица
със седем дребни дечица,
че ти се, мамо, уплаши,
че не можеш да ни изхраниш,
че ти ни, мамо, раздаде
по села и градове,
по турци и по българи;
кой овчар, мале, кой говедар,
прехрана да си изкараме.
Пък аз, мамо, най-голям,
като от тука излязох
на път да си помисля
какъв занаят да хавана.
Че кой занаят е най-лесен,
най-лесен и най-печален.
Че аз си, мамо, намислих
хайдут да си отида,
че този занаят е най-лесен,
най-лесен, най-печален.
Че ние се, мале, събрахме
четирсет души другари
и мене, мале, избраха
аз да им бъда главатар,
на парите им хазнатар.
Като се, мале, събрахме
вярна се клетва заклехме,
когото срещнем най-напред
главата да ну отрежем,
сабите да си окървавим,
със кръвта му да се причестим.
Като си, мале, тръгнахме,
вървяхме малко, не много,
минахме поле широко,
настахме гора зелена,
сред гора сватба срещнахме -
голяма сватба болярска.
Всичките, мале, черпиха
със вино и със ракия,
всичките дарба дариха;
за мене вино не стигна,
нито ме дарба дариха,
че ми се присмя дружина:
- Стояне, млада войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбата.
Че аз се, мале, разсърдих,
строга заповед издадох
Цялата сватба избихме,
само булката остана,
булката с младоженеца.
Че тях ги, мале, привързах
на две дървета високи;
да гледат - да се не видят,
да думат - да се не чуят.
Оттам си, мале, тръгнахме,
ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години,
нищичко не спечелихме.
Че ние си, мале, решихме,
всеки да се завърне
по свийте домове.
Като през гора минахме,
че аз се, мале, поотбих,
да видя, мале, какво стана
с булката и младоженеца.
Дето бяха, мале, дето бяха
булката и младоженеца
до две лози израсли,
върховете им се събрали,
черно са грозде родили.
Че аз се, мале, присегнах,
присегнах и си откъснах
и си от черно грозде похапнах.
Люта ме глава заболя,
по-люта треска затресе,
затресе и не ме претресе.
От туй ми е, мале, болестта.
Тагава мама Стояни продума:
- Стояни, синко, Стояни,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
булката беше сестра ти,
сестра ти, най-мъничката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021