* * *

Хайдушки грях

Стоян си болен лежеше,
майка над него стоеше
все осем, девет години,
дребни сълзи ронеше
и си го хитро питаше:
- Сино, ле сино, Стояне,
кажи си сино грежове?
- Майо ле, стара, майчице,
май те са грешки големи.
Кога бяхме млади хайдути
и си се люто заклехме,
кой срещнем по пътя
жив няма да го оставим.
Срещнахме сватба голяма,
всички майо избихме,
избихме, майо, изклахме,
оставихме два луди млади
и тях ги майко, вързахме
за две елхи високи
да гледат, да жалят,
да не могат се доближат.
Ходихме, майко, ходихме,
все осем, девет години.
Кога се от там върнахме
зетя майко, изникнала
тънка борика висока.
Невеста майко, изникнала
бяла лоза винена
и са лоза по бора увила
родила три зърна грозде.
Никой не скъцна, не хапна,
аз, майко, къцнах и хапнах
и от там се болен разболях.
И майка му тихо продума:
- Капи са синко, разкопяй,
девет постели разкаяа
и още девет да скапеш
това си беше твойта мила сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021