* * *

Хайдушки грях

Остана жена вдовица
с девет дребни дечица.
Стоянчо беше най-голям.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мила мамине,
че ти си мама най-голям,
най-голям, мама, най-хитър.
Ходи Стояне, където искаш,
прави, синко, каквото искаш,
питай, синко, разпитвай
кой е занаят най-лесен,
най-лесен, скоро печеливш.
- И аз събрах малко и аз отбрах
все отбор млади юнаци,
майко ле, че ги заведох
горе на Стара планина,
на хахдушката равнина.
Водих ги, мамо, ходихме,
ходихме, мамо, много,
ходихме девет години,
и девет пари не взехме.
Дадохме вяра и клетва,
къде кой срещнем, ако срещнем,
да му главата отрежем,
с кръвта му да се причестим,
дроба му наведнъж ще вземем,
с месо му ще отговееме.
Майко ле, че си срещнахме,
сестрата, мамо, Тодорка
и зетя, мамо, Никола,
с мъжка им рожба на ръце,
майко ле, че се чудихме -
да си заколим сестрата,
Никола остава млад вдовец,
и им заклахме детето,
майко ле, че си накладохме
два буйни огъня,
майко ле, че накарахме
зетя с кавал да свири,
сестрата песен да пее -
на кавала да му приглася.
Тогава му майка казала:
- Стояне, мили, мамине,
тук стана, мама, тук стана,
тук стана девет години
как лежа, мама, зле болен.
Да даде Господ Стояне,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021