* * *

Хайдушки грях

Имала й мама, имала й
едного сина Стояна,
чуди се мама, мае се
какъв занаят да му намери,
мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какъв занаят да те науча?
- Не ща занаят никакъв,
аз искам, мамо, аз искам
на хайдутите байрактар.
Че стана Стоян, Стояне,
та във балкана отиде,
там си посъбра млад Стоян
до седемдесет юнака,
вяра и клетва сторили,
де кого срещнат и стигнат,
главата ще му отрежат,
с кръвта му ще се причестят,
дроба му нафор ще вземат.
Одили, хайдутували
тъкмо ми девет години,
че са срещнали, срещнали
Стояновата сестрица,
със мъжка рожба на ръце
у майкини си отива
на гости и на повратки.
Чудили са се, чудили
какво да сторят, направят -
ако заколят мама му,
дете без мама не може.
Ах, че си Стоян пресегна,
на дете глава отряза.
Че накарал е мама му
в гората дърва да събира,
баща му огън да кладе,
детето да си опекат.
Като през гора вървели,
силна са сватба срещнали.
Чудили са се, чудили
къде да дянат булката,
хубава бяла Петранка,
Стояновата сестрица.
Ако заколят булката,
мъжа без булка не може.
Стоян Никола улови
и му пояса разпаса
и го у дърво завърза,
було от глава отметна
и си Петрана посвърза,
да не могат да се стигнат.
Че са разболе млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Дето е право нагоре,
на ръце са го носили,
дето е право надолу,
под мишци са го снимали.
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
я да м' у дома зансете,
до портата ме сложете.
Моята булка хубава
ще иде вода да вземе,
на пътя ще ме намери.
Кат го на пътя намери,
предня го пола припрята,
право го у тях заведе.
Лежал е малко, не много,
лежал е девет години.
Негова булка хубава,
че си и много дотегна.
Стоян мама сидумаше:
- Я стани, мамо, зарана,
изкарай кола ковани
и впрегни руси биволи,
постели китни козяци,
подложи пъстри възглави,
завий ме с китни губери,
че ме в манастир закарай,
попове да м' изповядат,
грехове да си накажа.
Кат го мама му закара,
кат са манастир стигнали,
манастира са затвори,
поповете онемели,
кандилата изгаснали.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
какво си, мама, греховен,
да се манастир затвори?
Стоян мама си продума:
- Стани ми, мамо, духовник,
стани ми, изповядай ме,
грехове да ти накажа!
Като и Стоян разправи,
мама Стояне продума:
- Стояне, мило мамино,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
да лежиш, да не умираш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021