|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години кат болен лежиш,
девет постилки изгной.
Мама те не е питала,
да не си нещо направил
та да си, синко, греховен.
Стоян на майка си продума:
- Помниш ли, майко, помниш ли
кога мен с хайдути изпрати.
Вървехме що вървехме
минахме поле широко,
влезнахме в гора зелена.
Сред гора, мамо, имаше
кошара с малки агънца,
обори с малки телета.
Всичките, майко, мои другари
всичките миром седяха,
само аз миром не седях
та си кошара запалих,
кошари с малки агънца,
обори с малки телета.
Четиристотин са крави ревнали,
шестстотин са овце блейнали,
много са сълзи капнали
напразно не са капнали.
Па като, майко, отидох
в хайрединските гробища
там си, майко, съгледах
до три ми нови гробове.
Мойте, майко, другари
всичките миром седяха,
само аз мирен не седях,
че си гробове разрових.
Първи гроб като разрових
в него, мамо, лежеше
едно ми младо юначе
с меден кавал в ръка.
Ази се, мамо, наведах
кавала да му взема,
кавал му, мамо, мирише
на черна пръст и на паяжина.
Втори гроб като разринах
една ми млада невеста
с ален венец на главата.
Аз се, мамо, наведох венеца да й взема.
Венец й, мамо, мирише
на черна пръст и на паяжина.
Трети гроб като разрових,
в него, мамо, лежеше
едно ми младо девойче
на гърди с две върви жълтици.
Аз се, мамо, наведох
девойче да си прегърна
жълтиците да откъсна.
Като й жълтиците откъснах
прегърнах и в уста целунах.
Тогаз майка на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
първия гроб е на твоя мил братец
втори гроб на мила снашица,
трети на мила сестрица.
Синко Стояне, Стояне,
ако си това направил
девет години га болен лежиш
още девет години болен да лежиш,
кост по кост да се разнижеш.
Галиче, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|