* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
девет години ка болен стоиш,
изгнои, мама, изгнои,
девет ми черги шарени,
мама те не е питала,
а сега мама ще те попитам,
право на мама да кажеш,
без да ме, мама, излъжеш.
Кажи ми мама, кажи ми,
кажи ми своите грехове,
дано се, мамо, дано се,
дано се с душа разделиш!
Стоян на мама думаше:
- Мале ле, мила, мале ле
пред тебе лъжа не бива,
ти си ми майка рождена
на тебе, майко, ще кажа.
Като се с дружина събрахме,
събрахме, майко, ходехме
по тая Стара планина
ходихме, хайдутувахме
и си дружина, мамо, решихме
да слезем, мамо, да слезем
по Дунавската равнина.
Като тръгнахме, мамо, тръгнахме,
вървехме какво вървехме
и си, майко, клетва дадохме
де какво стигнем да палим,
де кого срещнем да колим.
Вървехме, мамо, вървехме
минахме поле широко,
настигнахме гора зелена
във гора вита кошара
кошара пълна с агънца.
Всичките, мамо, минаха
минаха мирум седях, а
а азе мирум не седях
запалих, мамо, кошара,
кошара с млади яренца.
Като гореха, мамо, пищеха
и си ме люто кълняха:
- Де-гиди, батьо Стояне,
не можа ли пет да заколиш,
дружина да си нахраниш,
да знае и нашата майчица,
че е пролет дохождала.
Кога е било не пладне
седемдесет майки са дошли,
седемдесет гласа вдигнали
и са до бога стигнали,
и тук ме, мамо, Господ наказа.
И тръгнахме, мамо, да вървим
за тихи бели Дунава.
Вървехме, какво вървехме
минахме гора зелена
сред гора дърво високо
под дърво бистър кладенец.
Като се, мамо, запряхме
студена вода да пием,
насреща, мамо, сватба идеше.
Моите, мамо, другари,
всичките миром седяха,
а азе, мамо, миром не седях.
Сите сватбари разгоних,
булката и младоженеца
тях ги, мамо, оставих
и ги прекарах, мамо, прекарах
до два си бука близнака
за левия вързах булката,
за десния младоженеца
да седят, мамо, да седят
да седят и да се не досягат,
да гледат - да се не видят.
И от там като тръгнахме,
вървехме, мамо, вървехме
по това шосе широко
срещнахме поле, мамо, с волове
колата, мамо, с куверка.
Под куверката, мамо, сеят
зетя и сестра ми
с мъжко дете на ръце.
Всичките, мамо, вървяха
вървяха, мамо, седяха
я си миром не седях.
Омувах, мамо, омувах
ако заколя сестрата
дете сираче остава,
ако пък зетя заколя,
сестра вдовица остава,
най реших, мамо, детето,
детето да им заколя
и им го взех от ръцете
и му главата отрязах.
Маме Стояна думаше:
- Сине Стояне, Стояне
тая сватба голяма,
това беше, сине, брат ти
девет годи га е за булка отишъл
и го няма и до днеска.
С тези твои, мамо, грехове
девет години га лежиш
още девет, мамо, да лежиш,
та голям човек да станеш,
в гърне кръстато да седиш
греховете, мамо, да си изкупиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021