* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
като се болен разболя -
тая година девета,
майка не те е питала,
ка си се болен поболил,
да н' бъдеш нещо греховен?
- Девет съм годин походил,
със тия върли хайдуци,
вървехме, мамо, вървехме,
стигнахме поле широко,
сред поле нова кошара,
в кошара буджак с агънца.
Сите си миром седеха,
азе си миром не седех -
запалих буджак с агънца.
Мънинки горят в кошара,
дъртите реват в кошара,
дъртите реват и думат:
- Чорбаджи Йоне, Стояне,
половин да сме изклани -
дружина да си нагостил;
половин да сме остале -
да се похвалиш, чорбаджи,
че имаш буджак с агънца!
- Синко Стояне, Стояне,
девет ми годин ка лежиш,
и още девет да лежиш,
през игла да се провираш,
и там да ти е широко;
рибно оченце питица,
и тя да ти е голема;
във гърне кръстат да седиш,
и там да ти е широко!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021