|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години,
девет постелки изгнили
и девет пъстри възглавници,
няма кой да го попита,
пак го майка му попита:
- Стояна, синко Стояне,
защо лежиш, синко, защо болиш,
да нямаш нещо грехове?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила майно льо,
аз думах да не ти кажа,
като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
като беше, мале, сушата,
подир сушата и кишата,
подир кишата зла зима,
че ми овцете измряха
и ми кучетата избесняха.
Чудих се, мале, маях се
какъв кяр да се заловя,
че станах, мале, хайдутин,
на хайдутите войвода.
Девет съм къщи подкопал,
девет съм моми размомил,
девет агъла запалих,
агъли, пълни с агънца.
Кога агъли горяха,
агънца, мале, блееха,
от гора листа капеха.
Че то ми, мале, не стигна.
Като из пътя вървяхме,
на пътя сватба срещнахма.
Най-напред кума вървеше,
на всички вино даваше,
за мене вино не стигна,
не стигна, не ми дадоха.
Че пътя пак си продължих,
хайдути ми се смееха:
- Стояне, наша войвода,
сладко ли беше виното?
Честита да ти е дарбата!
Аз си се, мале, разсърдих,
и си се назад повърнах.
Като се назад повърнах,
най-напред кума вървеше,
жълта бъклица носеше;
всички си вино даваше,
аз си вино не пиех,
на сабята го изливах:
- Я пий, сабльо льо, виното,
че ти ще водиш хорото!
Булката слезе от коня,
свилена риза ме дари.
Като се наляво завъртях,
дор се надясно отвърна,
всичките, мале, погубих,
булката и зетя оставих.
Че ги, мале мо, поведох,
в пуста гора заведох,
между два дола дълбоки,
че там ги, мале, завързах,
с ои да се те гледат,
с уста да си не думат.
Булката елха изникна,
момъка- бяла лоза.
Ви се лозя, преви се
през два ми дола дълбоки,
на елхата се навила,
бяло е грозде е пуснала.
Мина се, що се минало,
отидох, мале, да видя:
лозина грозде пуснала.
Посегнах да си откъсна,
та ми ръцете изсъхнаха.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
пак да не, майка, оздравяваш -
тя ти бе милната сестра!
Гълъбец, Поморийско; на моабет (СбНУ 61/2001, № 157 - "Грешен
хайдутин запалил кошара и погубил сватба и младоженци").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|