Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години,
девет постелки изгнили
и девет пъстри възглавници,
няма кой да го попита,
пак го майка му попита:
- Стояна, синко Стояне,
защо лежиш, синко, защо болиш,
да нямаш нещо грехове?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила майно льо,
аз думах да не ти кажа,
като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
като беше, мале, сушата,
подир сушата и кишата,
подир кишата зла зима,
че ми овцете измряха
и ми кучетата избесняха.
Чудих се, мале, маях се
какъв кяр да се заловя,
че станах, мале, хайдутин,
на хайдутите войвода.
Девет съм къщи подкопал,
девет съм моми размомил,
девет агъла запалих,
агъли, пълни с агънца.
Кога агъли горяха,
агънца, мале, блееха,
от гора листа капеха.
Че то ми, мале, не стигна.
Като из пътя вървяхме,
на пътя сватба срещнахма.
Най-напред кума вървеше,
на всички вино даваше,
за мене вино не стигна,
не стигна, не ми дадоха.
Че пътя пак си продължих,
хайдути ми се смееха:
- Стояне, наша войвода,
сладко ли беше виното?
Честита да ти е дарбата!
Аз си се, мале, разсърдих,
и си се назад повърнах.
Като се назад повърнах,
най-напред кума вървеше,
жълта бъклица носеше;
всички си вино даваше,
аз си вино не пиех,
на сабята го изливах:
- Я пий, сабльо льо, виното,
че ти ще водиш хорото!
Булката слезе от коня,
свилена риза ме дари.
Като се наляво завъртях,
дор се надясно отвърна,
всичките, мале, погубих,
булката и зетя оставих.
Че ги, мале мо, поведох,
в пуста гора заведох,
между два дола дълбоки,
че там ги, мале, завързах,
с ои да се те гледат,
с уста да си не думат.
Булката елха изникна,
момъка- бяла лоза.
Ви се лозя, преви се
през два ми дола дълбоки,
на елхата се навила,
бяло е грозде е пуснала.
Мина се, що се минало,
отидох, мале, да видя:
лозина грозде пуснала.
Посегнах да си откъсна,
та ми ръцете изсъхнаха.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
пак да не, майка, оздравяваш -
тя ти бе милната сестра!

 


Гълъбец, Поморийско; на моабет (СбНУ 61/2001, № 157 - "Грешен хайдутин запалил кошара и погубил сватба и младоженци").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021