* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
лежал ми Стоян, болял ми,
лежал ми девет години.
Стояновата майчица,
тя си Стояна питаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
не съм те, майка, питала,
питала, изповядвала,
да не си, мама, греховет.
Тогаз си Стоян продума:
- Стани ми, мамо, духовник,
на тебе да се изповядам.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
след сушата кишата,
след кишата гладното.
Ние бяхме, мамо, овчари,
на нас ни овцете измряха
и кучетата избесняха.
Тогаз се, майко, събрахме
до седемдесет юнака,
аз им станах войвода.
Вярна се клетва кълнахме
де кого стигнем или срещнем,
главата ще му отрежем,
собите да си окървим,
с кръвта му да се причестим,
тялото ще ни е нафора.
Тогаз си, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
нийде никого не срещнахме,
навлязохме в гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
сестрата, мамо, Петранка
и зетя, мамо, Ивана.
Мъжко си дете носеха,
на мене беше кръстено,
на мене, мамо, Стоянчо.
Аз си детето поех,
главата да му отрежа,
детето на мене продума:
- Вуйчо, Стояне, Стояне,
краката да ми вържеш,
краката, още ръцете
да не те с краче поритна,
и с ръце поблъсна.
Тогаз му главата отрязах,
накарахме баща му дърва
да бере, да свири;
майка му огън да кладе.
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш,
месата да ти окапят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021