* * *

Хайдушки грях

Залежал Стоян, заболнял,
цели ми девет години.
Стара му майка викаше:
- Казувай, синко, казувай, (2)
какви си грехове правило!
- Мале ле, стара мале ле,
що знам, та ще да ти кажа.
га бе на другош хайдуцко,
хайдуцко и харамицко,
а я бях малко хайдутче,
хайдутче и харамийче,
търнахме на път да вървим,
стигнахме гора зелена,
срещнахме сватба голяма -
до три стотини сватове,
сватове и калтатюве,
и девет, леле, лефтери.
Пуснахме чашки да служат,
до всякум чашка достигна,
до мете чашка не стигна.
Мене се люто разсърди,
извадих сабя френгия,
влред ги под сабля подложих,
лю зетят и невястата,
лю тях ги, майчо, оставих,
и тях ги, майчо, завързах
на едно дърво високо -
със очи да се погляват,
със ръки да се н'допират.
Ага манастир стигнахме,
че се манастир залюля,
кървава роса зарося...
Стара му майка викаше:
- Синко Стояне, Стояне,
и тузи ко си сторило,
девет години как лежиш,
и еще девет да лежиш -
през пръстен да се провираш,
със игла да се подпираш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021