|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Залежал се е млад Стоян,
та лежи мало, та много,
цели ми девет години.
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дали си много греховен,
или си много праведен,
девет години как лежиш,
девет постелки изгни
и девет басми възглавници.
- Помниш ли, мале, знаеш ли,
кога татари вървяха,
и мен татар забрави,
па ни води, води
на тия нови гробища.
Кому гроб, мамо, кому два,
а мен се, мамо, падна
до три ми гроба да копая.
Първи гроб, мамо, разкопах, -
в него младо девойче,
армасано, невенчано,
то ми се мило помоли:
- Татарче, братче да ми се,
недей ми ряза главата!
А аз го, мамо, не слушах,
па му главата отрязох.
Втори гроб, мамо, разкопах, -
в него младо юначе,
то ми се мило помоли:
- Татарче, братче да ми си,
недей ми ряза главата!
А аз го, мамо, не слушах,
па му главата отрязох.
Трети гроб, мамо, разкопах, -
в него млада невяста,
тя ми се мило помоли
да й главата не режа,
а аз я, мамо, не слушах
и на нея главата отрязох.
Първи гроб, що съм разкопал,
това е било сестра ми,
втори гроб, що съм разкопал,
това е било братче ми,
трети гроб, що съм разкопал,
това е било снаха ми.
Затова съм, мале, греховен,
девет години как лежа
и още девет ще лежа
грехове да си излежа.
Габровица, Пазарджишко; трапезна (СбНУ 61/2001, № 161 - "Грешен
хайдутин ходил с татари и разкопал три нови гроба"); непълна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|