* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лежал е малко, не много,
лежал е девет години,
изгнои девет постели
и девет шаро възглаве.
Не кайдисвала мама му
от жалост да го попита,
от милост да го погледне.
Кайдисала и попитала го:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
как лежиш, мама, как теглиш,
от какво ти е болестта,
болестта, мама, теглостта?
- Майко ле, мила майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
наслед сушата кишата,
наслед кишата гладността.
Ний бехме, мамо, дружина,
дружина до девет братя,
че ти се, мамо, уплаши,
че няма да ни изхраниш,
че ти на, мамо, раздаде
по турци и по българи,
де козар даде, де овчар,
пък мене даде хайдутин,
на хайдутите главатар.
И ний се, мамо, събрахме
със мойте верни другари
срещу Великия четвъртък,
сторихме вяра и клетва
де кого стигнем и срещнем
главата ще му отрежем.
Станахме, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
наслахме гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
сестра ми, мамо, Марийка,
сестра ми, мамо, със зетят,
сестрата дете носеше.
И ний се, мамо, поспряхме,
един се други питахме
на кого глава да вземем -
ако си зетя заколим,
сестра вдовица остава;
ако си сестра заколим,
дете сираче остая.
А ни заклахме детето,
че накарахме татка му
да събира дърва, мале ле,
да събира, огън да кладе;
и накарахме сестрата
във огън дете да хвърли
и жална песен да пее,
да пее, да го оплаква.
Тогаз се, мамо, разболях,
от това ми е теглило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021