* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
от тежка болест безцерна.
Че лежал Стоян та болял,
цели ми девет години.
- Стояне, синко Стояне,
девет години минаха,
как лежиш синко, болееш.
Не съм те, майка, питала,
от какво ти е болестта,
да не си нещо прегрешил?
Тогава Стоян продума:
- Майко бе, стара майко ле,
като ме питаш, да кажа:
Знаеш ли, майко, помниш ли,
в ония гладни години,
когато беше сушата?
Ний се мамо, събрахме,
дор седемдесет юнака.
А, че се верно заклехме
на Велики четвъртък,
где кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
да накървавим ножове.
Като си мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
набихме в гора зелена
и сред гората срещнахме
зетя със сестра ми Стояна,
мъжка си рожба носеха.
Ние се мамо, чудехме,
ако Тодора заколим,
сестра ми вдовица остава.
Ако заколим сестра ми,
детето сираче остава.
Най-сетне мамо, решихме,
детето да заколим.
Че аз вземам детето,
извадих мамо, ножа си,
та му главата отрезох.
Оттам си мамо, тръгнахме,
срещаме сватба голема,
че си сватбата запрехме,
че си булката отнехме,
булката и младоженека.
В гората ги заведохме,
за два бука вързахме,
за два ни бука близнака.
С очи да се поглеждат,
с ръце да се стигат.
Че пак си мамо, тръгнахме,
ходихме девет години
и пак се назад върнахме,
и край букове минахме.
До буковете две лози,
върховете им се заплели
и бело грозде издали.
И аз посегнах да късам,
лоза се до горе издига.
Че се люто разсърдих,
че си извадих мало ножче,
че си лозата изсекох.
От лозата кърви потече.
Тогава ме глава заболе,
люта ме треска затресе.
Стояновата майчица до земя
сълзи пророни и на Стояна дума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021