* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, млада войвода.
Лежал ми Гьорги, болел ми,
цели ми девет години.
Мама на Гьорги думаше:
- Гьорги ле, синко, Гьорги ле,
девет години как лежиш.
Не съм те, мама, питала,
от каква болест лежиш,
от каква болест болиш?
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше кишата,
кишата, майко, сушата,
а след сушата - гладната?
Тогаз се, майко, пръснахме,
кой овчар, майко, говедар,
а пък аз, майко, отидох,
на хайдутите войвода.
Като се, майко, събрахме,
на връх на Стара планина,
верна си клетва дадохме:
де кого срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
ножове да си накървим.
Тогаз си, майко, срещнахме,
моето либе Марийка.
На нея главата отрязахме,
та си ножове вкървихме.
Оттогаз, майко, аз лежа,
цели девет години
и още девет ще лежа,
за моето либе Марийка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021