* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
майце ти поли не стана
да дойде да те споходи.
Сага ми поли станало,
та дойдох да те спохода
и ще те синко, попитам
защо си толкоз греховен?
Стоян майка си думаше:
- Като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, нема да лъжа.
Кога си хайдуци тръгнахме,
верна се клетва заклехме,
кого най-първи срещнеме,
ножове да накървавим.
Като от тука тръгнахме,
вървехме, що повървехме,
срещнахме сестра Еленка
с мъжко дете в ръцете.
Всичките дума продумаха
Еленка да си остават,
детето да си заколат.
Па си Еленка вързаха
и си детето заклаха.
Като от там си тръгнахме,
вървехме, що повървехме,
настахме село големо.
Край село-кола с биволи,
биволите-със златни капистри.
Всички си миром минаха,
азиси миром не минах
ами очи им извадих
и си капистрите вземах.
Вървехме, що повървехме,
настахме гора зелена.
В гора три нови гроба,
всичките миром минаха,
ази си миром не минах,
ами гробове разрових.
Първи гроб - млад войник,
втори гроб - млада булка,
трери гроб - млада мома.
Аз се наведох и я целунах.
Долна се устна препукна,
ясни ме кърви заляха,
люта ме треска затресе
и съм си болен до днеска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021