* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
тая ти е, синко, десета,
мама те не е питала,
да не ми бъдеш греховен?
- Греховен, мамо, та не ли!...
Кога с хайдуци походих,
хайдушка млада войвода,
вървехме, мамо, вървехме
през тая гора зелена,
настахме поле широко,
сред поле, мамо, кошара,
пълна кошара с агънца,
с агънца, още с яренца.
Всичките мои дружина,
дружина миром минаха,
азе си миром не минах,
ами запалих кошара!...
Агънца горят и тлеят,
майките тичат и блеят,
екот се сбива до небо,
от ясно небе дъжд вали,
та си кошара гасеше...
И това, мамо, грях не е...
Като вървехме, вървехме,
настахме, мамо, гробища
и до три нови гробове.
Всичките миром минаха,
аз и там миром не минах,
та си гробове разринах -
първия беше стар човек,
втория беше млад момък,
третият беше девойка,
тежко й сребро натега,
натега на бело гърло...
И аз се, мамо, наведох
среброто да си отвзема
и я във уста целунах -
устата ми се спукаха,
ясни ме кърви заляха.
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш -
тва беше, сине, баща ти,
баща ти, сине, брата ти,
брата ти, сине, сестра ти!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021