* * *

Хайдушки грях

Залежало се Окрилчо
сега ми девет години,
девет постелки прогнили
и девет, кажи, възглави.
Майка Окрилча питаше:
- Сине Окрилчо, Окрилчо,
що ми си толко сторило,
тъй ми се толко залеже?
- Мале ле, ти, Окрилчова,
га си ме питаш, да кажа -
на луди млади години,
гато сме навън ходили,
през едно село минахме,
чуена сватба там стана.
Всички са калес сторили,
и нас са калес сторили,
и ний на сватба да идем.
Невяста служба служеше,
до всички служба стигнала,
до мене служба не стигна.
Невяста дара дареше,
до всички дара стигнала,
до мене дара не стигна.
Мене се ядно наяди
и жално ми се дожали,
тъй вземах, тъй ги закарах
в ная гора зелена,
над ная вода студена.
Невяста вързах за чешме,
а ерген вързах за върба -
да си се гледат насреща...
Ходихме, къде ходихме,
като се назад върнахме,
пак си се оттам върнахме.
Невяста лоза станала,
тъй се й на върба завила -
пак се двамата събрали.
Лозата рожба родила,
и аз се, мамо, посегнах,
тъй грозде да си откъна.
Лоза се горе издигна,
мене се ядно наяди,
тъй вземах, тъй я отсякох!
- Сино Окрилчо, Окрилчо,
та ку си тва направило,
девет години лежеше,
още до девет да лежиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021