* * *

Хайдушки грях

Майка Стояна думаше:
- Майка, Стояне, Стояне,
стана девет години,
както си болен легнал,
не съм те, майка, питала,
от какво ти е болестта.
Стоян на майка думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата?
Подир сушата и кишата,
ний се, майко, събрахме,
до седемдесет юнака,
на Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък.
И клатва, майко, дадохме
де когот срещнем и стигнем,
главата да му отрежем.
Минахме гора зелена,
сред гора сватба срещнахме,
мойта сестра и зетя.
Нали клетева, майко, дадохме,
и им главите отрязахме,
и ги, майко, заровихме през един метър,
и, майко, заминахме за Добруджата.
Девет години хайдутлук правихме
и пак се назад върнахме
и от същото място минахме,
там дет' си, майко, заровихме
сестрата, майко, и зетя,
поникнали две лозови пръчки
и се на въха преплели
и бяло грозде са дали.
И ний, майко, мирно седяхме.
Извадих, майко, саблята,
че ги, майко, отрязах
кръв, майко, потече!
Тогаз майка продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
девет лъгъници скъса,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021