|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял се е млад Стоян
от тежка болест безцерна;
та лежа мало и млого,
мало й млого, девет годин;
изгнои девет постели.
Майка го не бе питала,
сега ще да го попита:
- Синко Стояне, Стояне,
ти лежиш девет години,
не съм те, майка, питала
от какво ти е болестта -
да не си много греховен,
или си много праведен?!
Стоян на майка говори:
- Мамо ле, стара майчице,
ази съм много греховен!
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
кога бе, мамо, сушата,
и от сушата - кишата,
ония гладни години?
Ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака,
и по гора, мамо, тръгнахме.
Минахме в поле широко,
сред поле село Сущица;
в него бе чума морила,
хората, мамо, бегали,
живи се в гроба копали...
Край село нови гробища,
ние гробове делихме;
кому гроб, мамо, кому два -
мене се, мамо, паднаха
три нови гроба, мамо льо!
Другари мирно минаха,
ази си мирно не минах,
най си гробове разкопах...
Разкопах, мамо, първи гроб -
във него беше, мамо ле,
едно ми младо юначе;
то ми се милно молеше:
"Недей ме, братко, погубва!"
Ази го, мамо, не слушах,
най му главата отрязах.
Разкопах, мамо, втори гроб -
във него беше, мамо ле,
една ми млада невяста;
тя ми се милно молеше:
"Недей ме, братко, погубва!"
Ази я, мамо, не слушах -
и ней главата отрязах!
Разкопах, мамо, трети гроб -
във него беше, мамо ле,
една ми млада девойка,
тя беше много хубава!
Ази се, мамо, наведох,
та я три пъти целунах!
Устата ми се пукнаха,
три капки кръв капнаха.
Оттам си, мамо, аз тръгнах,
стигнахме поле широко,
във поле нови яхъри...
Дружина мирно замина,
ази си мирно не минах,
но си яхъри запалих.
Кога яхъри горяха,
вакли агънца блееха,
малки теленца ревяха!
Кога бе, мамо, надвечер,
като им майки дойдоха,
па като, мамо, блекнаха -
звезди от небо сваляха,
месечината трепери,
трепери, дури да падне.
Оттам ме глава заболя,
люта ме треска затресе...
оттогаз девет години,
как лежа, майко, болея.
Майка на Стоян говори:
- Девет години, как лежиш,
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове,
кост по кост да се разнижеш,
костите да ти събера,
на друм да ги изхвърля!...
Елшица, Панагюрско; хороводна (Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=11406>
15.01.2021).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|