* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
че е лежал Стоян, та е болял,
цели ми девет години;
та й изровил девет постелки
и девет китни губера,
и девет пъстри възглавки.
Мама Стояну думаше:
- Стояне синко, Стояне,
станало е девет години,
как лежиш, синко, как болиш.
Не те е мама питала -
да не си нещо греховит?
Стоян мама си думаше:
- Мар' мамо, мар' мила мамо,
бива ли, мамо, става ли
на тебе да се изповядвам?!
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
ония гладни години?
Та ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем;
та че се, мамо, заклехме
на Великия четвъртък -
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си окървим.
Като от тука тръгнахме,
вървяхме, що си вървяхме,
минахме гора зелена,
наехме поле широко.
Срещнахме двама млади
със мъжка рожба във ръце.
Кога до тях отидохме -
сестра ми, майко, Марийка.
Много се, мамо, чудихме!?!
Ако мъжа й заколим
млада вдовица ще остане.
Ако сестра ми заколим,
детето сирак ще остане.
Ако детето заколим
девет години чакали
рожба на ръце да видят.
А ний се, мамо, решихме -
във два ги бука вързахме
с очи да се поглеждат
с ръце да се не стигат.
А детето, мамо, вземахме
с нас го, мамо, носихме.
Девет години ходиме
като се назад върнахме
край буковете минахме
дор' две са лози израсли
кораб са грозде родили
и аз си салкъм откъснах, -
черни са кърви текнали.
Мама Стояну, думаше
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш -
на Бога душа да дадеш.
Докато Стоян издума,
и се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021