|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Провикнал ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
в гората, гора зелена,
на двата върха зелени:
- Бре Боже, бре милий Боже!
Няма ли от нейде някого
при мене да дойде.
Молба ще му ся помоля,
по хайдутлук да тръгнеме.
Де го зачуха, зачуха,
Торлак Кольовите синове.
Те на Стояна думаха:
- Стояне, добър юнако,
защо най ти викаш?
Стоян на момчета думаше:
- Момчета, вярна дружина,
хайде да се вярно събереме,
по хайдутлук да тръгнеме.
Кого къде срещнеме главата
да му отрежеме.
Като тръгнали да вървят,
неговата сестра срещнали
с малката и рожбица Ангелина.
Той дружина си дума:
- Майката да заколим,
детето без майка не може.
Мъжа да заколим,
жена пътища не знае.
И те си детенце заклаха.
Буйни огньове накладоха,
шишови си подостриха,
че си дете на шишче натъкнаха,
че на майка подадоха в ръката,
майка дете да пече.
Кат сай Иванчо печеше
и на Иванчо думаше:
- Печи се, печи Иванчо,
вуйчо ти да нагостим.
И като Иванчо изядоха
и си по пътя тръгнаха,
срещнаха сватба на пътя,
сватба с млада булка.
И те я от колата събориха,
нея и зетя поведоха.
И неговата сестрица пак беше.
И в гора ги заведоха,
гледаха де има два бука зелени.
Булката в бука вързаха,
а зетя - в мешата
и ги в гора остаяфа.
Малко сай, много ходили,
цели мий девет години.
На деветата година се повърнаха
Назад, да видят
от булката и зетя каквой останало.
Като сай от там минали,
от булката винена лоза парасло,
зетя стърчи - бук парасло.
Гледал той и му дожаляло
и си откъсна, откъсна
от двете лози по една чепка.
Там гой люта треска втресло
и си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Мър, мамо, стара майчице,
постилай, мамо, настилай,
мойте ката дюшеци
и мойте пъстри възглаве.
Девет ми години лежал,
девет ми постилки изгнил
и девет пъстри възглавие.
И мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какви сий грехове направил?
- Мър, мамо, мила мамо,
девет ми години ходихме,
кога кой срещнехме,
глава му отрязохме
и месото му изядохме.
А майка рекла тогази:
- Още девет да лежиш
месата ти да окапят.
Месата му окапаха
и тогава той умря.
Милево, дн. Елхово, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|